*
*
*
*
*
...Чувал си клишето, че неволята прави чудеса...
Искам да го потвърдя.
Когато си свикнал да ти се дава всичко на готово и изведнъж попаднеш на място, където просто няма кой да те "глези", тогава започва забавата...
Не съжалявам!
Нито за това, че ми беше, а и все още ми е трудно, нито за това, че не останах в България.
Не съжалявам, че се разделих с любимите си същества, защото това е съдба, а аз вярам в тези неща.
Променям се. И мисля, че е към добро.
Липсата ми помага да оценя много неща и много хора. Това, че изведнъж се оказах сама ми помогна да размисля за живота си, нещо, което преди едва ли щях да направя.
Научих се да се радвам на малките неща. Вървя по улицата, виждам нещо красиво и се усмихвам... Ей така, несъзнателно.
Освен това всяка преодоляна трудност направо ми изпълва душата и се чувствам горда със себе си.
Вече знам, че където и да отида в бъдеще - ще се оправя.
Дори съм си направила едни планове, всъщност това са мечти все още, да изкарам магистратурата си в англо - говоряща страна... Знам, че до сега съм постигала това, което съм си наумила и вярвам в себе си...
Липсата е единственото гадно нещо.
Но скоро ще се рифреш - на...
Защо ли си мисля, че тази Коледа ще е най-хубавата и най-оценената в целия ми живот.
Имам също чувството, че като видя сестра ми и родителите ми, и ще се разрева... А това е крайно нетипично за мен...
Нали няма как нещо, което искаш с цялата си душа и чакаш с такова нетърпение, да се прецака? Искам си най-вълшебната Коледа! Искам я веднага!

Пожелавам ти я....

"possible" - харесва ми името, което си избрала, има много смисъл и оптимизъм в него...
Поздрави!

Всичко е възможно...За това ми е такова името...И зависи само от нас....До къде ще стигнем...А с оптимизъм живота е по-добър...