Постинг
02.02.2008 15:02 -
Минало и настояще, а между тях аз и известна доза ревност...
*
*
*
*
*
...Вече ми се е случвало да споменавам, че след всяко парти на другия ден водата ми е най-добър приятел... Че и днес така... Трудно ми е вече... хах... представете си от какво се оплаквам... От прекалено многото купони... Всъщност и от това се изморява човек... Даскало, урок по история и после купон... Връщаш се късно, на другия ден ставаш и пак трябва да се хванеш да поучиш, колкото и да ти се спи... Оплаквам се пък! Както и да е... Завърших срока с две 5-тици - по математика и по свят и личност. Гордея се със себе си, макар че и 6 можеше да бъде... Но нека не сме максималисти...
Две вечери подред празнуване, а днес времето е невероятно и... Мечтая си за пикник сред природата, но няма да ме огрее...
Другото, което исках да споделя е странен факт от скромните случвания тея дни... Снощи идеята ми беше да пия няколко бири в едно мини клубче точно до вкъщи, да полафя с приятелки и да се прибера, но уви... Появиха се доста хора, с които съм се събирала преди, както и любимият ми бивш приятел, за когото тако обичам да пиша... Седнаха при нас и си говорих доста с него... Решихме да бъдем приятели.... Начисто... Аз честно да си кажа от известно време, може би от края на лятото не чувствам нищо към него... Всъщност лъжа! Обичам го и винаги ще ми е специален, но вече няма надежди и желания да сме заедно... А е наистина добър човек и не искам да го губя като приятел...
Догато си приказвах сладко, сладко... настоящият ми приятел влиза в заведението... Весело... Отношенията ми с него са според хората перфектни, но аз не го обичам и това ми пречи да бъда добра приятелка, в смисъл гадже... Отидох при него, видях го и се върнах и общо взето се мятах цяла вечер от маса на маса...
Добре, но приятелят ми много ревнува от бившия. Това ме ласкае донякъде, защото ревността означава признак на чувства, но от друга страна ме дразни, защото ограничава действията ми...
По едно време докато си танцувах с една приятелка, се появи бившият и започнахме да танцуваме и да си говорим... Няма и минутка и някой ме хваща за ръката, казва "Може ли да ти я взема", а то... приятелят ми... Издърпа ме, смее ми се и ми казва, че ми се радва много... Мен ми стана по-скоро тъпо, незнам защо, може би защото по принцип това може да се тълкува като опит от моя страна да накарам и двамата да ревнуват, но аз не съм такъв човек и не това са целите ми...
Приятелките ми всичките много впечатлени от приятелят ми и обясняват как не всеки би направил такова нещо, а аз... Просто никога не съм мислила, че ще застана между двама души...
След тази изцепка си заминах, като естествено получих обещание от бившия, че ще ми се обади и той, както и настоящият останаха, а аз по живо, по здраво си се прибрах...
Важното е, че всичко това, както и още страшно много казани и направени неща, за които не ми се пише вече не ме натоварват психически и въобще... Чувствам се много добре, противно на предишното ми "аз", което влагаше прекалено много емоция...
Прекрасен слънчев ден ви желая!
*
*
*
*
...Вече ми се е случвало да споменавам, че след всяко парти на другия ден водата ми е най-добър приятел... Че и днес така... Трудно ми е вече... хах... представете си от какво се оплаквам... От прекалено многото купони... Всъщност и от това се изморява човек... Даскало, урок по история и после купон... Връщаш се късно, на другия ден ставаш и пак трябва да се хванеш да поучиш, колкото и да ти се спи... Оплаквам се пък! Както и да е... Завърших срока с две 5-тици - по математика и по свят и личност. Гордея се със себе си, макар че и 6 можеше да бъде... Но нека не сме максималисти...
Две вечери подред празнуване, а днес времето е невероятно и... Мечтая си за пикник сред природата, но няма да ме огрее...
Другото, което исках да споделя е странен факт от скромните случвания тея дни... Снощи идеята ми беше да пия няколко бири в едно мини клубче точно до вкъщи, да полафя с приятелки и да се прибера, но уви... Появиха се доста хора, с които съм се събирала преди, както и любимият ми бивш приятел, за когото тако обичам да пиша... Седнаха при нас и си говорих доста с него... Решихме да бъдем приятели.... Начисто... Аз честно да си кажа от известно време, може би от края на лятото не чувствам нищо към него... Всъщност лъжа! Обичам го и винаги ще ми е специален, но вече няма надежди и желания да сме заедно... А е наистина добър човек и не искам да го губя като приятел...
Догато си приказвах сладко, сладко... настоящият ми приятел влиза в заведението... Весело... Отношенията ми с него са според хората перфектни, но аз не го обичам и това ми пречи да бъда добра приятелка, в смисъл гадже... Отидох при него, видях го и се върнах и общо взето се мятах цяла вечер от маса на маса...
Добре, но приятелят ми много ревнува от бившия. Това ме ласкае донякъде, защото ревността означава признак на чувства, но от друга страна ме дразни, защото ограничава действията ми...
По едно време докато си танцувах с една приятелка, се появи бившият и започнахме да танцуваме и да си говорим... Няма и минутка и някой ме хваща за ръката, казва "Може ли да ти я взема", а то... приятелят ми... Издърпа ме, смее ми се и ми казва, че ми се радва много... Мен ми стана по-скоро тъпо, незнам защо, може би защото по принцип това може да се тълкува като опит от моя страна да накарам и двамата да ревнуват, но аз не съм такъв човек и не това са целите ми...
Приятелките ми всичките много впечатлени от приятелят ми и обясняват как не всеки би направил такова нещо, а аз... Просто никога не съм мислила, че ще застана между двама души...
След тази изцепка си заминах, като естествено получих обещание от бившия, че ще ми се обади и той, както и настоящият останаха, а аз по живо, по здраво си се прибрах...
Важното е, че всичко това, както и още страшно много казани и направени неща, за които не ми се пише вече не ме натоварват психически и въобще... Чувствам се много добре, противно на предишното ми "аз", което влагаше прекалено много емоция...
Прекрасен слънчев ден ви желая!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
