Навсякъде по света думата университет означава относително свободна и позитивна територия, а думата студент – млад човек с много свободно време. С толкова много дадености и бонуси на куп човек разполага само веднъж в живота си. Разбира се може да учи и втори път, но първите две-три години следване, са уникални и неповторими. Едни ги пропиляват други ги оползотворят – не е задължително само с учене.

И това важи на навсякъде по света! Както и, че на всякъде има хора, които преписват и хора, които учат съвестно – включително в България и в Германия!

За жалост в българските университети, напоследък, преписването наистина стана мода – причините за това са много.

Въпреки това и преди, и сега има хора, които не преписват - познавам доста такива хора.

Аз общо взето също не съм преписвал – за шест години следване и взети над 80 изпита, от пищови съм преписвал само два пъти, като единият път ме хванаха. Виж от колеги, по време на изпита, ми се случвало да погледна или да препиша изречения, едно-две – но и това съм го правил не повече от 5, 6 пъти.

Още по-невярно е, че в България няма знаещи, можещи и всеотдайни преподаватели.

Без да се замислям, веднага, мога да изброя поне десетина не просто истински преподаватели, а истински знаещи, можещи и достойни бългъри: проф. Байров /компютри/; доц. Мери Конакчиева /PR и реклама/; док. Давидков – /управление и Маркетинг/; акад. Сгурев /математика/; академик Евгений Головински /биохимия и екология/; доц. Туджаров /техническо чертане/ проф. Каранджулов /математика/ и други. Да бъд техен студент за мен бе и удоволсрвие, и шанс, и чест.

За Фейсбука – на скоро попаднах на една любопитна статия, цитирах я в блога
http://goran.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/06/06/mreji-v-deistvie.557682

най-вероятно_im?липсва-базаЗА=sravnenie

LG