Постинг
16.02.2010 01:45 -
2007-2010, един блог, много копнежи...
Автор: cerafina
Категория: Лични дневници
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2010 13:21
Прочетен: 271 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.02.2010 13:21
*
*
*
*
*
Отдавна не съм писала, не съм и чела любимите си блогове... Прави ми впечатление, че има доста иновации, когато започнах да пиша тук, всичко беше някакси по-опростено и честно казано ми харесваше повече...
Много пъти съм споменавала, че вече ми е чуждо тук. Не чувствам блога си мои, не е толкова личен, сякаш с времето започна да живее собствен живот...
А може би причината е, че преди малко повече от година аз поех коренно различна пътека в живота си и сега ми е някак трудно да впиша блога си в новата картина на сегашните си преживявания...
Каквито и да са причините - две неща са факт... Не мога да се разделя с блога си, още по-малко да изтрия писанията си... Онзи ден започнах да чета стари неща и се уплаших... Изплаших се, че в процес на борба с новия ми немски живот, забравям малкоте прекрасни неща, които са осмисляли повече от страхотните ми години вкъщи... А детството, възпитанието, топлотата на родителите, приятелите и всички най-дребни детайли, свързани с тях, трябва да се помнят!
Другият факт е, че изгубих виртуалните си приятели тук в блога... Няма почти никой от хората, с които обменяхме мнения и които чувствах другарчета по съдба, въпреси че не си бяхме виждали нито веднъж... Съжалявам за това, но маркетинговата фаза на изчерпване, важи и във всяка сфера на живота - в блог бг също.
Хубавото е, че ето сега отново ми идва музата да разсъждавам на глас, т.е. чрез писане...
Когато създадох блога ди бях в разгара на тийнейджърството си... Влюбена, бунтуваща се срещу всичко, срещу себе си най-вече (това последното го осъзнах в последствие), имаща какво да каже, готова да изкара най-съкровената болка, или радост, таяща в душата си, наяве... И го правех, и ми олекваше...
Сега е друго – приятелите в реалния свят се редуцираха, свободното ми време също. Осъзнах грешките и предимствата да изживееш бурно първата си любов и си направих изводи, така че сега да ми е по-лесно да обичам... Вече гледам по-делово на живота си, не само защото тепърва ме чакат още отговорности, ами и защото вече се грижа сама за себе си...
Средата на февруари 2010... Един блог под въпросителен - дали Серафина ще оживее, има ли сили да се оттегли завинаги, или ще започне ново начало под същото име, без да трие спомените си?
Ще видим...
А до тогава се връщам в реалността, защото изпити ме чакат...
*
*
*
*
Отдавна не съм писала, не съм и чела любимите си блогове... Прави ми впечатление, че има доста иновации, когато започнах да пиша тук, всичко беше някакси по-опростено и честно казано ми харесваше повече...
Много пъти съм споменавала, че вече ми е чуждо тук. Не чувствам блога си мои, не е толкова личен, сякаш с времето започна да живее собствен живот...
А може би причината е, че преди малко повече от година аз поех коренно различна пътека в живота си и сега ми е някак трудно да впиша блога си в новата картина на сегашните си преживявания...
Каквито и да са причините - две неща са факт... Не мога да се разделя с блога си, още по-малко да изтрия писанията си... Онзи ден започнах да чета стари неща и се уплаших... Изплаших се, че в процес на борба с новия ми немски живот, забравям малкоте прекрасни неща, които са осмисляли повече от страхотните ми години вкъщи... А детството, възпитанието, топлотата на родителите, приятелите и всички най-дребни детайли, свързани с тях, трябва да се помнят!
Другият факт е, че изгубих виртуалните си приятели тук в блога... Няма почти никой от хората, с които обменяхме мнения и които чувствах другарчета по съдба, въпреси че не си бяхме виждали нито веднъж... Съжалявам за това, но маркетинговата фаза на изчерпване, важи и във всяка сфера на живота - в блог бг също.
Хубавото е, че ето сега отново ми идва музата да разсъждавам на глас, т.е. чрез писане...
Когато създадох блога ди бях в разгара на тийнейджърството си... Влюбена, бунтуваща се срещу всичко, срещу себе си най-вече (това последното го осъзнах в последствие), имаща какво да каже, готова да изкара най-съкровената болка, или радост, таяща в душата си, наяве... И го правех, и ми олекваше...
Сега е друго – приятелите в реалния свят се редуцираха, свободното ми време също. Осъзнах грешките и предимствата да изживееш бурно първата си любов и си направих изводи, така че сега да ми е по-лесно да обичам... Вече гледам по-делово на живота си, не само защото тепърва ме чакат още отговорности, ами и защото вече се грижа сама за себе си...
Средата на февруари 2010... Един блог под въпросителен - дали Серафина ще оживее, има ли сили да се оттегли завинаги, или ще започне ново начало под същото име, без да трие спомените си?
Ще видим...
А до тогава се връщам в реалността, защото изпити ме чакат...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
