Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2009 23:18 - Да се радваш на моментите...
Автор: cerafina Категория: Лични дневници   
Прочетен: 260 Коментари: 0 Гласове:
0



*
*
*
*
*
...Многоточия. Обичам многоточията. Обичам и когато мога да говоря с някого без думи... Естествено това се случва рядко, особено сега, когато съм далеч от най-близките си хора. Всъщност бих била щастлива да си говоря по телепатия с тукашните немци, че все още не се разбирам перфектно с швабския... Но съм си обещала да го говоря като майчин в най-скоро време.
Време... ех, това време. Защо сме устроени така, че оценяваме всичко от позиция на времето. "Радвай се на момента" - колко човека успяват да правят това?
И защо никога не мислим за това колко много имаме, а винаги за това, което нямаме, и искаме да постигнем, да направим, намерим, имаме?
Един мой много добър приятел завършва тази година и понеже постоянно си пишем в сайп, сякаш отново ме върна миналата година по това време. Колко хубаво беше! Тогава всъщност съм имала всичко... Но като казвам всичко, значи всичко... Родителите ми (с тях съм още по-близка в момента, така че не влизат), най-верните и прекрасни приятели, човек, когото обичах...
Естествено тогава не оценявах това, понеже освен всички тези положителнии емоции - серенади, завършване, бал, съществуваше още нещо - краят... Както и матурите, иизпитите, разбира се. Тези неща определено помрачаваха щастието ми.
Въпреки всичко сега разбирам колко щастлива съм била тогава.
Година по-късно ще се върна там (в бащината къща)... Пак ще има балове, градът ще е все така празничен... Но хората ще са други. Моите хора няма да са там... Да, онези, с които плакахме, че се разделяме... Никой от тях няма да е там, защото посоките ни са различни, пътищата се разделиха...
Ще се разходя по улиците и ще нахлуят спомени. Много и кресиви... Сигурно ще се усмихна, защото все пак съм имала прекрасен живот в малкото градче... А преди две, може би три години, дори нямах търпение да се махна... Мислех, че животът ми в малък град е прекалено еднообразен...
Няколко години по-късно живея в голям град в чужбина... И какво? Какво от това?
Явно ще го оценя отново след време...
А до тогава... До тогава ще се опитвам да овладея изкуството да се радваш на моментите...



Тагове:   бал,   моментите,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: cerafina
Категория: Лични дневници
Прочетен: 197197
Постинги: 326
Коментари: 566
Гласове: 5648
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031